Чувствате ли се самотни? Изпитвате ли нужда от приятели, от любим, от човек, които ви разбира и приема, от някой, с когото да можете да бъдете себе си, да се чувствате важни и необходими?

Всеки от нас в определен момент от живота си е изпитвал самота. Понякога това се случва след преживяно изоставяне или загуба на близък човек и е временно състояние.

В други случаи обаче, самотата се превръща в начин на живот, съпроводен със страдание заради липсата на компания и неспособност за пълноценно общуване и изграждане на връзки. Когато сме самотни, изпитваме вътрешно чувство на празнота, тъга и усещане за безпомощност и изолираност от целия свят. Чувстваме се ненужни и нежелани и сякаш не живеем истински.

Самотата не означава просто да си сам. Да бъдем сами често е избор, а понякога просто така се случва. Но да бъдеш сам и да бъдеш самотен, са две различни неща.

Да бъдеш сам не е нещо лошо. Всички ние имаме нужда от лично пространство, от време, в което да останем насаме със себе си. Има много хора, които живеят сами, но не се чувстват самотни. Напротив- те се радват на свободата и уединението си и съумяват да живеят пълноценен и удовлетворяващ живот.

И обратно- може да живеем заобиколени с хора, да имаме семейство, но да се чувстваме самотни, неразбрани, неудовлетворени.

Самотата всъщност е състояние на ума.

Тя е свързана с тъга и усещане за непълноценност. Самотните хора обикновено се чувстват забравени, неоценени, неразбрани или никому ненужни.

• Как да се справим със самотата?

Вероятно вече сте чували съвети за справяне със самотата – да излизате повече навън, да ходите на места, където има много хора, да се запишете на курс или на спорт, да се регистрирате в сайт за запознанства, да общувате…